Моноцитна ерлихиоза при кучето

Моноцитната ерлихиоза при кучето (МЕК) е кърлежо-преносимо заболяване, причиняващо се от рикетсията Еhrlichia canis. Болестта е позната и с имената canine rickettsiosis, canine hemorrhagic fever, tracker dog disease, canine tick typhus, nairobi bleeding disorder и tropical canine pancytopenia.

За първи път ерлихиозата при кучета се доказва в Алжир през 1935г. от Donatein и Lestoquard. По-късно проучванията на Paul Ehrlich /1945/ показват различие на новите микроорганизми от другите вътреклетъчни агени и в негова чест са наречени ерлихии.
Източник на инфекцията при МЕК са кучетата прекарващи явна или скрита форма на болестта. Заразяването се реализира трансмисивно - чрез посредничество на кърлежи. Основния преносител на E.canis е кафявият кучешки кърлеж Rhipicephalus sanguineus.Заразяване на преносителя става по време на неговия жизнен цикъл - във фаза ларва или нимфа, когато той смуче кръв от заразено куче. След преминаване в следващия цикъл от своето развитие-имаго, той също може да се зарази и да предаде патогена при всяко негово "хранене". Трансовариално преминаване на ерлихиите не е наблюдавано. 

Инкубационният период на МЕК е от 8 до 20 дни. Заболяването може да протече акутно, субакутно и хронично. По време на акутната фаза причинителите проникват в моноцитите на кръвта, репрлицират се, след което се локализират в мононуклеарните фагоцитиращи клетки на далака, черния дроб и лимфните възли.

Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която да продължи с месеци и години.

Клинична картина
Акутна форма

Инкубационният период при акутното протичане е от 1 до 3 седмици . В началото на заболяването се наблюдава депресия, летаргия, загуба на тегло и анорексия. Болните са с пирексия и развиват добре изразена лимфоаденомегалия и спленомегалия. Появяват се кръвоизливи - основно петехии и екхимози по кожата и мукозите, а по-рядко се развива и епистаксис. Болните кучета може да повръщат понякога и да развият гнойно-катарален ринит. При някои случаи се явява и куцота, атаксия и диспнея . Много често и стопаните и лекарят откриват кърлежи по тялото на болното куче, което още повече ориентира доагностиката към търсене на МЕК.

Акутното протичане може да премине в самооздравяване без третиране или да премине в субклинична форма. Ако организмът не съумее да елиминира инфекта по време на безсимптомната форма, може да развие хронична форма.
Хронична форма

При хроничното протичане най-типичнните клинични изяви са свързани с: обща слабост, депресия, загуба на апетит, отслабване, изтощение, бледи лигавици, температура, отоци по задните крайници и скротума. Наблюдават се кръвоизливи по кожата и лигавиците на кучето. При намеса на вторична бактериална микрофлора и протозои, се развива интерстициална пневмония, гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност и артрит.  

Нервни симптоми са наблюдавани при МЕК и в острата и в хроничната форма, които са свързани с менингоенцефалит /извиване на гърба, болки в шията и гърба/, парези, атаксия, конвулсии.  

В отделни случаи може да се засегне и зрителния апарат. Появява се корнеална опацитация, антериорен увеит, фокални хориоретинални лезии, субретинални хеморагии, които много често довеждат до ослепяване.


 Автор Доцент д-р Илия Цачев





{START_COUNTER}